Кариесология
Оплакванията, породени от кариес, са най-честата причина, която води пациентите в денталната практика. Диагностиката на тази патология изисква снемане на анамнеза, щателен клиничен преглед, а в много от случаите и допълнителни методики, като рентгенография или измерване на електропроводимостта на зъбните структури.
Често кариесът бива откриван по време на профилактичен преглед. Установяването му в най-ранен етап е от изключителна важност, тъй като ранният кариес би могъл да бъде обратим процес.
Кариесът се развива бавно и прогресивно. Симптомите, които трябва да заострят вниманието на пациента са:
– Промяна в транспарентността (прозрачността) и блясъка на емайла;
– Промяна в цвета на зъба;
– Нарушена морфология (форма) на зъба;
– Задържане на храна между зъбите;
– Болка, която се провокира от механични, химични или термични дразнители и продължава, докато дразнителят действа;
– Персистиращ лош дъх, независимо от поддържането на орална хигиена;
– Кървене на венеца (при кариеси по страничната повърхност на зъба).
Зъбният кариес е инфекциозен процес, провокиран от микроорганизми, който засяга по-голямата част от човечеството и зависи от променящата се среда в устната кухина. Съвременните тенденции в лечението му са насочени към минимално-инвазивните методи (неоперативно лечение в ранните етапи на кариеса и оперативно, но максимално щадящо лечение в по-късните етапи).